Село Климент се намира на територията на  община Каолиново, област Шумен.
Историята на селото е многовековна. Според данни от Истанбулския университет то е основано през 1530 година.

           
 ОУ „ Георги Стойков Раковски“, с. Климент също има многогодишна история.
През 1913година в Солакмахале (Горазд) се открива начално училище.

 Първоначално обучението се провежда в частни домове, а по-късно в стаи в джамиите, пригодени за училища. Обучението е религиозно с арабска азбука. Изучава се вероизповедание и коран. През 1925 година наред с религиозното обучение се въвежда и светско обучение. Светските училища също се помещават в частни къщи. Едно светско училище се открива в Солакмахале (Горазд) и друго в Корумахале (Климент) – тогава две отделни села.

 Учениците се обучават по така наречената „джон“ образователна система (от френски език – млад). Обучението не е задължително. Който иска посещава светско училище, който иска- религиозно. В края на учебната година- в края на май се провежда изпит. Всички от селото се събират в двора на училището. Черните дъски също се изнасят на двора. Пеят се песни, чете се от корана, изпитват се учениците по математика и други предмети. През 1930 година двете училища (светско и религиозно) се обединяват.

 През 1925 година, с доброволен труд и с помощта на населението, започва изграждането на нова учебна сграда в центъра на селото.

 Сградата има две класни стаи ( тази, която е съборена през 2001 г.). Учебната 1928/29 започва в новопостроената сграда. Училището се води като турско частно училище.

 Училището се ръководи от  настоятелство, избрано от селото. То търси, намира и назначава учители за учебната година. Заплащането на труда на учителите е с жито, ечемик от страна на родителите.

 През 1932 г. се открива българско училище, така наречената от населението „Школа“. Броят на учениците  общо  е 34, от които 6 от български произход и 28 от турски. Българското училище не е задължително за ученици от турски произход.

 През 1948 г. населението на село Климент с доброволен труд и дарения построяват още една сграда до старата.

 През 1950 г. в селото съществуват  три училища: турско начално, българско начално и прогимназия. До 1958 година продължава отделно обучението в българското и в турското училище. През 1959 година се обединяват и обучението продължава само на български език. Турски език се изучава само 2 часа в седмицата.  Училището носи името „Назъм Хикмет”, но през 1963 година е преименувано на  Георги Стойков Раковски.

 През 1966 г. се открива и VІІІ клас.

 В класните стаи има всичко необходимо за обучението на учениците. Има кабинет по биология и химия. В отделно помещение има работилница, оборудвано с всички необходими машини за практическите занятия по трудово обучение. Дворът на училището е много обширен. Част от него е отделено за „опитно поле“, където учениците се обучават на земеделие. Към училището има хорова група, която печели много награди в областта. Провеждат се извънкласни дейности (кръжоци) фотография, картинг, ракетомоделизъм, готварство, овощарство, строева подготовка и др. Въвежда се целодневно обучение. Учениците се хранят безплатно в стол, помещаващ се в ресторанта  на селото.

 С  годините училищната сграда не може да побере всички ученици. За класни стаи са пригодени две жилищни сгради. Едната се намира срещу училището, другата до джамията (Корумахале)- сега частни домове.

 Учебната 1985/86 година започва с осемнадесет паралелки, всяка с по 30 ученици, пет групи в занималнята и две групи в ЦДГ. Броят на учителите е 34, а учениците са повече от 450. Така в края на 1984 г. се поставят основите на новата училищна сграда, която е предвидена за 16 класа.

 След „голямата екскурзия“ броят на учениците драстично намалява. Строежът е замразен и така стърчи в центъра цели 15 години. В двора на училището има паметна плоча с лика на
Г. Ст. Раковски от първата копка на голямата  сграда. В нея има послание към поколенията.
И така продължава до 1999 година.

 През 1999 година с инициативата на общината и с помощта на дарители от селото и околните села, източното крило на училището е завършено. През април 1999 г. е тържественото откриване на новата сграда с 9 класни стаи, физкултурен салон и 5 помощни помещения. Средства за оборудване на новите кабинети няма. Изключение са само чиновете за първокласниците – чисто нови. Броят на учениците е 160. Първи в общината към училището е създадена подготвителна група за деца, невладеещи български език. Сдобили се с нова сграда, старата  е съборена през 2001 година.

 През 2009 година с инициативата на общината и общинското ръководство, сградата е ремонтирана по европейски проект. Училището придобива европейски вид – с изолация, с бели дъски, парно отопление.
Тебеширът, черната дъска, печките, въглищата са пратени в редовете на историята.